Къде ти е волята?
Къде е достойнството, с което играеш си ролята?
Къде са ти мислите?
Къде са?-Изгуби ли ги, онези-бистрите!?

  Намерих ги!
Захвърлени в килера,
на тъмно.
Търсих ги с фенера.
Намерих ги,но като ги изтупах от прахта,
видях във тях голяма самота.

  Бистра мисъл-демоде!!!
Волята ли?!-Нека си „перде”!
Ролята-преминала е в поза,
ярка,като червена холандска роза
- атрактивна визия без аромат...
На кого му пука,в този гаден свят...

  Къде ти е „розата”?
Не я ли „поливаш”?
Придърпваш ли голямото „перде”?
Желаеш ли да бъдеш „демоде”?

  Прибирам ги в килера,
захвърлям навътре и фенера,
та ,да не търся ,тези прашни,
човешки неща,страшни.
За да не ме боли,не съм човек,
това е „демоде”-от миналия век!